Всеки от нас е минал през класната стая, но там, освен че сме се научили да пишем и четем, сме срещнали хора, които са оставили следа в сърцата ни – учителите.
За много хора учителят е просто човек. За много хора да си учител е просто професия, но всъщност да бъдеш учител е призвание.
Професията учител съществува от хиляди години – почти толкова дълго, колкото съществува и човешката цивилизация. Тя е една от най-старите, но и една от най-важните за бъдещето на обществото. Това е и причината професията учител да има ден за почит. Но кога е той и откъде произлиза?
Денят на учителя се чества на 5 октомври. Тази дата обаче не е случайна. Зад нея се крие история.
Празникът води началото си от важна дата в историята на образованието – на 5 октомври 1966 г. в Париж е подписан един от най-значимите документи, свързани с учителската професия. Този документ е първият международен стандарт, който е свързан с правата и ролята на учителите.
Това историческо събитие е причината 28 години по-късно – през 1994 година, когато ЮНЕСКО решава да създаде празника „Световен ден на учителя“ – да избере именно датата 5 октомври.
Няколко години по-късно – през 2006 година – празникът започва да се чества и в България с цел почит към учителите и повишаване на общественото уважение към професията.
Днес, 31 години по-късно, празникът се отбелязва в над 100 държави по целия свят.
За мен този празник е не по-малко важен, защото мога да отправя благодарности и признание към всички мои учители. Но сред тях има един човек, който заема специално място в сърцето ми – моя първи и най-любим учител, госпожа Елисавета Радева.
В мига, в който на първия учебен ден тя хвана ръката ми и ме поведе през вратите на училището, аз усетих спокойствието и любовта, които госпожа Радева излъчваше, и в един миг цялото ми притеснение изчезна.
Усмивката, която тя не сваляше от лицето си въпреки всички бели, които правехме, грижите, които полагаше за всеки един от нас, и добротата, на която ни учеше през първите четири години от нашия учебен път, са незаменими. Тя не просто преподаваше уроци – тя ги караше да оживяват и да бъдат максимално интересни за нашите детски главици.
Благодарение на нейните грижи, воля, доброта и лъчезарност тя превърна училището от просто сграда във втори дом, а задружният клас, в който ни обедини, стана мое второ семейство.
За мен тя винаги ще има специално място в сърцето ми и ще остане завинаги моят първи учител-герой!
В заключение мога да кажа, че да бъдеш учител не е една обикновена професия. Да си учител е нещо свято. Те не са просто учители, а нещо много повече – те са днешните будители, хората, които събуждат у нас желанието за нови знания и ни дават тласък в живота, благодарение на всичко, на което са ни научили.
Днес, 5 октомври – Денят на учителя – е денят, в който да отправим почит и признание към всички учители – хората, които оставят следа не само в ума, но и в сърцето ни!
