Световният ден на учителя, отбелязван ежегодно на 5 октомври, е значима дата в международния календар на образованието, посветена на признанието към една от най-важните професии в обществото – тази на учителя. Денят има за цел да подчертае ключовата роля на учителите в образователния процес и социалното развитие, както и да привлече внимание към предизвикателствата, пред които се изправя тази професионална общност.
Световния ден на учителя води своето начало от 5 октомври 1966 г., когато в Париж, под егидата на ЮНЕСКО и Международната организация на труда (МОТ), е подписан ключов документ – „Препоръка относно статуса на учителите“. Това е първият международен нормативен акт, който определя правния и социалния статус на учителите в световен мащаб. В чест на тази препоръка, през 1994 г. ЮНЕСКО официално обявява 5 октомври за Световен ден на учителя. Оттогава празникът се отбелязва ежегодно в над 100 страни.
В България 5 октомври започва да се отбелязва официално като Ден на учителя от 2006 г., когато Министерството на образованието и науката въвежда тази дата в националния календар на професионалните празници.
Световният ден на учителя не е просто професионален празник – той има и важна социална функция, защото учителите се превръщат не само в носители на знание, но и в лидери на промяна, медиатори и опора в трудни моменти.
Това не е не просто дата в календара, а международно признание за труда, ангажираността и отговорността, които учителите поемат в изграждането на бъдещето. Този ден служи като платформа за благодарност, признателност и обществен диалог за подобряване на условията в образованието.
А сега, точно днес, ще разкажа за моята скъпа баба, а именно г-жа Стойка Тараланска (1943-2017) която беше дългогодишен учител в моето училище и важна част от историята на СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик
В памет и почит към нея.
В ден като 5 октомври – Световния ден на учителя, когато светът се прекланя пред онези, които създават знание, вдъхновение и духовност, аз и всички които я познаваха отдаваме специална почит към една забележителна фигура от историята на „Брегов“ – г-жа Стойка Тараланска. Тя не беше просто педагог – беше Човек с главно „Ч“, Учител с главно „У“ и културен вдъхновител за поколения ученици и колеги.
Г-жа Тараланска започва своята професионална кариера като дружинен ръководител, като още в началото на своя път демонстрира изключителна ангажираност, организационен талант и отдаденост на училищната общност.
С течение на годините тя се утвърждава като един от най-добрите музикални преподаватели в училището.
Под нейно ръководство училищният хор по народно пеене се превръща в истинска културна емблема на „Брегов“. С този състав г-жа Тараланска подготвя ученици за участия в училищни и извънучилищни изяви, фестивали и конкурси, като хорът редовно печели награди и признания на общинско, областно и национално ниво.
Особено значима е и нейната дейност в подготовката на маршови и патриотични песни за училищни тържества, тържествени поводи и официални събития, в които училището винаги се е откроявало с високо ниво на художествена и сценична култура.
Приносът на г-жа Тараланска обаче не се изчерпва само в рамките на училището. Тя е сред основателите на Националния музикално-фолклорен съюз „Орфеево изворче“ – събитие с национално значение, което събира млади таланти от цялата страна и утвърждава българския фолклор като жива и устойчива културна ценност.
Г-жа Тараланска се пенсионира в СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик, където прекарва цялата си професионална кариера – с неизменна отдаденост, постоянство и уважение към своята мисия. Учениците ѝ я помнят не само с високите ѝ професионални стандарти, но и с човечността, която проявяваше към всеки – с топлата усмивка, искреното разбиране и неподправената вяра в детския потенциал. Колегите ѝ говорят за нея с обич и възхищение – като за човек, който умееше да обединява, да вдъхновява и да предава своя опит с щедрост и мъдрост.
Нека този 5 октомври бъде в нейна чест и памет – за да помним, че истинските учители са тези, които остават – не в стените на класната стая, а в душите на хората. Защото най-истинските учители не са само част от учебния процес – те са част от живота ни. А г-жа Стойка Тараланска беше точно такъв човек – учител по професия и вдъхновител по призвание!
Тези думи идват от сърцето ми и пиша в чест и памет за моята скъпа баба.
Снимки: личен архив
